ПРОФ. Д.Н. ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ, „ПОРТРЕТ НА НЕПОЗНАТА ЖЕНА“
Проф. д.н. представя последния си разказ „ Портрет на непозната жена “. Събитието ще се състои на 29 ноември (вторник) от 18.00 ч. в Аулата на НАТФИЗ, ул. „ Ст. Караджа “ №20.
Заповядайте!
ИВАН ГРАНИТСКИ: Сигурно е, че новият разказ на Любомир Халачев „ Портрет на непозната жена “ ще се трансформира в събитие в живота на актуалната българска литература. Авторът, който ни е добре прочут от предходни надарени произведения, сред които би трябвало да изтъкнем романът „ Сънувам кино “, сборника с ловни разкази „ Спомен за лисицата “ и блестящата журналистика „ Шапката на Ниночка “ в този момент предлага на интелигентната аудитория разказ с забавна и увлекателна басня и зареден с многопластови художествени инвенции и хрумвания. Лайтмотивът на романа е безконечната тематика – битката за душата на създателя. Кой път би трябвало да бъде определен – пътят на властта, охолството, самолюбуващата се вещественост, или пътя на лишенията, смирението и безкористния труд. В житейския и професионалния конфликт на двама от своите герои – художници – създателят пресъздава и превъзходна картина на комплицираната и спорна ера от 50-те години на XX век до края на века.
ПРОФ. ДОЧО БОДЖАКОВ: Имах привилегията на прочета романа на Любомир Халачев „ Портрет на непозната жена “, по този начин да се каже, още в ръкопис. Роман, написан в традициите на положителната класическа литература – с ясна басня, мощно обръщение и с изложба от плътни, вълнуващо поднесени облици. Авторът е избрал главната част на действието в романа да се развива в едно тъмно за България време – 50-те години на ХХ век. Времето, в което по безсърдечен метод у нас се поставят основите на сталинския вид комунизъм. Композиционната рамка обаче е затворена сред увод от 2015 година и завършек от 2016 година, т.е. събитията отекват и в наши дни. Този успешен прийом обрисува още по-ярко и релефно контура на трагичното минало, разрешава ни да осмислим от сегашен ракурс неговите духовни спорове и обвързваните с тях човешки контузии. За да реализира замисъла си, Любомир Халачев концентрира събитията в забавна за белетристично проучване среда – тази на хората на изкуството. Водещи персонажи в романа са студенти и преподаватели от тогавашната художествена академия. Тази интелектуална среда извършва функционалността на самобитен лакмус, благодарение на който се демонстрират комплицираните процеси в българското общество от това време.
Особено забавна е сюжетната линия, проследяваща навлизането в изкуството на главните персонажи, Андрей и Александър, и тяхната по-нататъшна реализация. Тук има доста мощни моменти за първата среща на младежа с изкуството и откриващите се благоприятни условия да се изразяваш посредством него, за ранния конформизъм и мъчителните пориви за превъзмогването му, за младежкото другарство и любовта, за измяната и верността, за призванието и признанието в едно обречено на политическа застоялост време.
Силната страна на романа „ Портрет на непозната жена “ е в умеенето на създателя да прониква надълбоко в историческото време и да открива там пристрастености и спорове, настоящи и през днешния ден. При това, както към този момент загатнах, става дума за един от най-спорните и трагични интервали от новата българска история. Обикновено, връщайки се към него, писателите слагат гледната си точка някъде отвън историята и описват за предишното от позицията на знаещи историческата развръзката съвременници. Любомир Халачев е избрал различен метод. Той се пробва да разбере хода на времето и хората, живели в него. Да страда, да обича, да се раздира от подозрения и изкушения, дружно с персонажите, за които споделя. Да накара читателите да ги одобряват като действителни човешки лица, а не като литературни миражи. Авторът като че ли се превъплъщава персонално във всяко събитие и разтваря личната си сензитивност във всеки обособен облик. Подобна писателска съпричастност респектира, кара те да се отнасяш с доверие към предлагания белетристичен свят, оказва помощ ти да откриеш белезите на действителния живот в него.
В своя разказ Любомир Халачев не съди, не морализаторства, не дава еднопосочни отговори. Той разкрива като археолог културните пластове на историята, която споделя, с цел да ни подсети, че човек постоянно е жертва на характера си – положителният на своята добрина, неприятният – на злото, което го е обладало. Но, преди да поеме след силата на ориста си, всеки от тях е имал право на избор. Това е и най-важната концепция на романа „ Портрет на непозната жена “ – нуждата да направиш честен избор в едно аморално време. И да платиш за този избор, даже с цената на проваления си живот.
ПРОФ. ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ
Проф. Любомир Халачев завършва ВГИК, Москва, през 1972 година През 1974 година се посвещава на образованието по операторско майсторство в НАТФИЗ. От 1975 година работи в Студия „ Време “ като оператор и режисьор на документални и научно-популярни филми. През 1991 година основава „ Кодиак “ – продуцентска компания, която по-късно се преименува на „ Кадиак Филм “. Един от създателите на Асоциацията на филмовите продуценти. Работи като режисьор, продуцент и сценарист на документални филми и телевизионни драми.
Специализирал е в Полша, Италия, Франция и Дания. Бил е гост-преподавател в Сингапур. Ръководител и преподавател на семинари и уъркшопове в европейски стратегии, член и ръководител на журита на български и интернационалните фестивали. Професор, лекар по изкуствознание. Декан на Факултет екранни изкуства на НАТФИЗ (2005 – 2011) и Ректор (2011–2015). В момента преподава „ Документално кино ” на студентите по „ Операторско майсторство “ и „ Продуцентство ” в магистърската стратегия „ Мениджмънт в екранните изкуства “.
Създал е повече от 100 късометражни кино лентата с голям брой награди на български и интернационалните фестивали. Автор е на десетки публикации, на 8 книги в региона на киното и малкия екран и на 6 книги с разкази.
Заповядайте!
ИВАН ГРАНИТСКИ: Сигурно е, че новият разказ на Любомир Халачев „ Портрет на непозната жена “ ще се трансформира в събитие в живота на актуалната българска литература. Авторът, който ни е добре прочут от предходни надарени произведения, сред които би трябвало да изтъкнем романът „ Сънувам кино “, сборника с ловни разкази „ Спомен за лисицата “ и блестящата журналистика „ Шапката на Ниночка “ в този момент предлага на интелигентната аудитория разказ с забавна и увлекателна басня и зареден с многопластови художествени инвенции и хрумвания. Лайтмотивът на романа е безконечната тематика – битката за душата на създателя. Кой път би трябвало да бъде определен – пътят на властта, охолството, самолюбуващата се вещественост, или пътя на лишенията, смирението и безкористния труд. В житейския и професионалния конфликт на двама от своите герои – художници – създателят пресъздава и превъзходна картина на комплицираната и спорна ера от 50-те години на XX век до края на века.
ПРОФ. ДОЧО БОДЖАКОВ: Имах привилегията на прочета романа на Любомир Халачев „ Портрет на непозната жена “, по този начин да се каже, още в ръкопис. Роман, написан в традициите на положителната класическа литература – с ясна басня, мощно обръщение и с изложба от плътни, вълнуващо поднесени облици. Авторът е избрал главната част на действието в романа да се развива в едно тъмно за България време – 50-те години на ХХ век. Времето, в което по безсърдечен метод у нас се поставят основите на сталинския вид комунизъм. Композиционната рамка обаче е затворена сред увод от 2015 година и завършек от 2016 година, т.е. събитията отекват и в наши дни. Този успешен прийом обрисува още по-ярко и релефно контура на трагичното минало, разрешава ни да осмислим от сегашен ракурс неговите духовни спорове и обвързваните с тях човешки контузии. За да реализира замисъла си, Любомир Халачев концентрира събитията в забавна за белетристично проучване среда – тази на хората на изкуството. Водещи персонажи в романа са студенти и преподаватели от тогавашната художествена академия. Тази интелектуална среда извършва функционалността на самобитен лакмус, благодарение на който се демонстрират комплицираните процеси в българското общество от това време.
Особено забавна е сюжетната линия, проследяваща навлизането в изкуството на главните персонажи, Андрей и Александър, и тяхната по-нататъшна реализация. Тук има доста мощни моменти за първата среща на младежа с изкуството и откриващите се благоприятни условия да се изразяваш посредством него, за ранния конформизъм и мъчителните пориви за превъзмогването му, за младежкото другарство и любовта, за измяната и верността, за призванието и признанието в едно обречено на политическа застоялост време.
Силната страна на романа „ Портрет на непозната жена “ е в умеенето на създателя да прониква надълбоко в историческото време и да открива там пристрастености и спорове, настоящи и през днешния ден. При това, както към този момент загатнах, става дума за един от най-спорните и трагични интервали от новата българска история. Обикновено, връщайки се към него, писателите слагат гледната си точка някъде отвън историята и описват за предишното от позицията на знаещи историческата развръзката съвременници. Любомир Халачев е избрал различен метод. Той се пробва да разбере хода на времето и хората, живели в него. Да страда, да обича, да се раздира от подозрения и изкушения, дружно с персонажите, за които споделя. Да накара читателите да ги одобряват като действителни човешки лица, а не като литературни миражи. Авторът като че ли се превъплъщава персонално във всяко събитие и разтваря личната си сензитивност във всеки обособен облик. Подобна писателска съпричастност респектира, кара те да се отнасяш с доверие към предлагания белетристичен свят, оказва помощ ти да откриеш белезите на действителния живот в него.
В своя разказ Любомир Халачев не съди, не морализаторства, не дава еднопосочни отговори. Той разкрива като археолог културните пластове на историята, която споделя, с цел да ни подсети, че човек постоянно е жертва на характера си – положителният на своята добрина, неприятният – на злото, което го е обладало. Но, преди да поеме след силата на ориста си, всеки от тях е имал право на избор. Това е и най-важната концепция на романа „ Портрет на непозната жена “ – нуждата да направиш честен избор в едно аморално време. И да платиш за този избор, даже с цената на проваления си живот.
ПРОФ. ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ
Проф. Любомир Халачев завършва ВГИК, Москва, през 1972 година През 1974 година се посвещава на образованието по операторско майсторство в НАТФИЗ. От 1975 година работи в Студия „ Време “ като оператор и режисьор на документални и научно-популярни филми. През 1991 година основава „ Кодиак “ – продуцентска компания, която по-късно се преименува на „ Кадиак Филм “. Един от създателите на Асоциацията на филмовите продуценти. Работи като режисьор, продуцент и сценарист на документални филми и телевизионни драми.
Специализирал е в Полша, Италия, Франция и Дания. Бил е гост-преподавател в Сингапур. Ръководител и преподавател на семинари и уъркшопове в европейски стратегии, член и ръководител на журита на български и интернационалните фестивали. Професор, лекар по изкуствознание. Декан на Факултет екранни изкуства на НАТФИЗ (2005 – 2011) и Ректор (2011–2015). В момента преподава „ Документално кино ” на студентите по „ Операторско майсторство “ и „ Продуцентство ” в магистърската стратегия „ Мениджмънт в екранните изкуства “.
Създал е повече от 100 късометражни кино лентата с голям брой награди на български и интернационалните фестивали. Автор е на десетки публикации, на 8 книги в региона на киното и малкия екран и на 6 книги с разкази.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ